точно вчера купих на дъщеря ми първите маркови кецове.
тя ми говори за тях от 4(словом четири) години.от година време кракът й вече не расте - явно ще е 38 номер. това беше едното условие да се сдобие с такава екстра. другото е много смешно.
говорила съм й някога през тези години, че не може да иска от мен да съм отговорна, да ходя на работа, за да има пари и за маркови дрехи и обувки, а тя да постъпва безотговорно или пубертетски и т.н. и че човек в живота винаги първо дава - времето си, енергията си, точно като в магазина - първо плащаш, а после получаваш стоката.
е и в неделя имах много голяма нужда от помощта й. правихме пробни изпити цял ден и трябваше някой да бъде квестор - от девет сутринта до шест вечерта. попитах я, тя пред мен отказа две излизания и прекара неделята в офиса без мрънкане или повече агитация от моя страна.
и снощи, разхождайки новата придобивка тя най-неочаквано ми каза: "знаеш ли мамо, в живота наистина е така, че дадеш ли нещо после веднага получаваш друго в замяна. ето аз в неделя ти показах, че съм отговорна, въпреки, че никак не ми се стоеше в това хубаво време вътре и веднага получих нещо, за което от толкова много време си мечтая."
а аз така се изкефих на думите й)))
по никакъв начин не се бях сетила да свържа двете събития в едно.

брей, в заключение искам да ви кажа, че колкото и да си мислите, че тинейджърите не ви слушат като им "дуднете" на главите, явно все нещо влиза вътре и даже остава, аха, даже остава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите