Много е трудно на тази възраст да и обясниш, че "марковото" няма особено значение за стойността на самия човек. Един съвет от мен е, ако успееш по някакъв начин да я направиш съпричастна към семейния бюджет. Днес попаднах във в."Труд" на една статия от човек, който 10 години си е правил изчисления за семейния бюджет. На мен лично ми беше страшно интересно да я прочета, и можеш да споменеш, че ти е попаднала и би искала и вие вкъщи да си направите този експеримент. Може би не е много добре да се товарят децата с парични проблеми, но все пак трябва да имат представа колко е трудно да се връзва бюджета. Това обаче няма да реши генерално проблема, защото тя може да приеме факта, че нямате достатъчно пари, но ще и остане вътрешната горчилка. По важното е да осъзнае, че ако дънките и не са "Версаче" (или не знам кои сега са фешън), това не я прави по-малко ценна за истинските и приятели или по-малко привлекателна за хората, които не я познават. Винаги има начин да си модерен или елегантен с чисти, здрави и подбрани с вкус дрехи.
Сега малко встрани от темата, ще споделя, че аз никога не съм се заглеждала по марковите дрехи и категорично не робувам на модата и се надявам да възпитам дъщеря си така, но миналата есен за първи път в живота ми се случи да пожелая истинска "маркова" дреха. Със съпруга ми успяхме да осъществим едноседмична разходка из Париж и докато се разхождахме из "Галери Лафайет" на последния етаж, който е само за детски стоки, видях най-приказното палтенце на света. Беше истинска английска вълна, черно и бяло каре, от детската колекция на Ив Сен Лоран и струваше 150 евро. Бога ми, ако имахме възможност нямаше въобще да се колебая.По прекрасна дрешка не съм виждала.

If you voted Bush, you can't shit here. Your asshole is in Washington