Въпрос е на ценностна система, изградена от най-ранна възраст. И на развитие на различни умения. Ако детето има свят и среда, които й дават самочувствие от друг характер, различен от външните атрибути... Обаче напълно естествено е на тази възраст външността (вкл. дрехите) да влияят по малко или повече на самочувствието на децата. То е и атрибут на принадлежност към приятелската й среда... Наистина масово тийнейджърите обсъждат и преценават по дрехите и марката. И как не, като родителите им масово говорят за пари. Глупаво е да им даваме пример какво било по наше време, всеки трябва да си живее във времето, днес, а не в миналото или с илюзии за в бъдеще. Едва ли ще срещнем разбиране за приоритетите за какво да се харчат парите, ако до този момент децата не са участвали в обсъждането на семейния ни бюджет, не са се научили приоритетно да пестят и не са се понаучили да си разпределят самостоятелно поне джобните пари. Няма и да се примирят с приказките за вътрешна красота. Това идва по-късно, със жизнения опит. Моят опит ми подсказва при подобни "атаки" от страна на децата, да ги включвам често в обсъждане на семейния бюджет и ако имат приемливи идеи "от къде да вземем/спестим пари" обикновено ги приемам. Друго, което се сещам, че сме обсъждали с децата е, че марките на българския пазар са в голям процент фалшивикати. Дори тези по "Витошка"... Така че по-добре е да си избират удобни и cool според тях дрешки. Ако бяха момичета, дори бих им показала как да си направят сами дрешките оригинални, близки до моделите в модните списания и в същото време бутикови, единствени. Понякога, когато децата са постигнали някаква цел, плащаме за така наречените маркови напр. маратонки, Т-шъртка, шапка... Но това е много рядко. По-нататък ще си говорим как робуването на марковите дрешки са снобария и издават комплекси и неизградена личност, но все още на тази възраст не го осъзнават много-много и няма как да противодействат като се гордеят с лични постижения и качества (още се развиват и утвърждават) и оборят връстници, които ги сочат подигравателно само заради липсата на някоя модна марка по техните дрехи. Все пак аз нямам обяснение защо именно бедни родители (за богатите е ясно) дават мило и драго за маркови дрешки и маратонки на детето си вместо за по-стойностни неща... Всъщност богатите хора са доста пестеливи хора и количестовото пари за тях не са признак за успех, а отговорност как да бъдат съхранени,разпределени, инвестирани и умножени.