Какво да ти кажа, забелязала съм една много странна зависимост.
Когато срещна някой колега от университета с количка в морската градина обикновено от количката ми се усмихва Петър, Искрен, Мая, Борис, Никола ...

Когато срещна някой други познати, например лепил ми е теракота пак на разходка се оказва, че това човече в количката е Мелани, Вероник, Кристофър...

Най-фрапиращия случай беше (като тъкмо беше стартирала "модата" с чуждите имена) едно детенце се казваше : Стюърт. И аз леко изумена питам майката :
- Защо точно Стюърт
- Ами на дядо му Стойчо - беше смразяващия отговор

Майката пък на една Мелани твърдеше, че с това допринася за влизането в Евросъюза....


Незнам какво да кажа. Аз пък харесвам чисто българските имена и съпруга ми също и за това кръстих дъщеря си Елица (ако беше момче щеше да е или Симеон или Калоян)... Всички много харесват името на дъщеря ми (макар че на гръцки значело "малка маслинка" и малко му се учудиха)


Също е много важно да се вързва с фамилното и презимето (макар че най-смешното име, което съм чувала не е чуждо и е на един инспектор от ВиК Варна - горкия човечец се казва ЖЕЛАН БОРСУКОВ)....

По дороге шла девица, а за ней мотоциклет.