Ами не е толкова странно, нека си ги кръщават. Но моето мнение е, че много по-важно е името да е лесно за произнасяне (И ИЗПИСВАНЕ!) в страната, в която ще живее детето.

Аз, например, се казвам Марияна. Това доста приятно и съвсем разпространено в българския език име. И какво се оказва? Цял живот се мъча да обясня на света, че се пиша с "Я". И до днес имам близки приятели, които ме пишат с "а" . Не е приятно, да ви кажа, все едно става дума за друг човек. Иначе много си харесвам името, но нали се сещате каква боза става, като ме объркат по институции и документи...
Подобен случай със свекър ми - Емилиян. Нямах нищо против да кръстим синът на него, но с мъжа ми бяхме категорични, че ще е просто Емил.

Та в тази връзка нямам нищо против разните му там Сандри, но се дразня, когато попадна на име с "Дж", точно поради тази причина - отговаря на латинска буква, която, така произнесена, не съществува в българския (еквивалентът е Й, ако правилно си спомянм - Джоан == Йоан) и дава поле за гадни грешки.

Иначе не е странно децата да имат западни, източни, северни и южни имена. Вече де. Педи десет години си беше повод за смях . Аз съм практична, щом се изписва без проблем и харесва на родителите - супер!

С нокти и зъби до край своята чест отстоявай!
Не остарявай, Любов, моля те, не остарявай!