Здравейте! Доста късно пиша, но дано моя опит (в ролята на дъщерята) да ви е от полза. Аз също съм била "добро" дете (отличничка, не пия/пуша, никакви дискотеки/кафета, излизания до макс. 22.30 т.н.). Аз самата никога не съм имала близки отношения с родителите си, някак си не се разбрирахме...

1) връзка с по-голям (16->>20 год), необразован ' нехранимайко' от проблемно семейство- без баща и не особено грижовна майка. Тогава ми изглеждаше като господ, първия мъж в живота ми, крих го 1,5 години от нашите, накрая се разделихме (цивилизовано, разбирахме че трябва, но аз много страдах). Като опитах да споделя с родителите си: затвориха ме вкъщи. Кавги, скандали, т.н. Научих от него: какво е някой да се грижи предано за теб, да не се занимавам/ да разпознавам "ебачи", пикльовци и тем подобни (извинения за грубия език), да уча още повече, за да не ми се налага да се сблъсквам с проблеми като неговите (опитвах се всячески да му помогна с образованието), да ценя добрите заведения и ресторанти,

Научих: никога да не се доверявам на родителите си и да се справям сама с проблемите си

Съвет: Не правете това на дъщеря си! Опитайте се да я разберете, да я слушате и да обсъждате заедно Не я наставлявайте и най-вече не и забранявайте. Тя пак ще постъпи, както е решила и най-много да я отблъснете. Най-добрата услуга е да спомагате за сексуалното й образование. После, да я насърчавате да учи, да чете, да и създадете нови хобита (ако може да е нещо, което да правите заедно). Както ви е казал психолога: това не е за един ден, а е цял процес, в който и двете страни имат много да учат. За начало, може да отидете на ваканция някъде по-далеч, където да прекарате малко време насаме и на спокойствие.

2)Връзка с м\сулманин (като жена). Принципно религията не е важна, дотолкова, доколкото има разбиране и уважение. Още по-малко се усеща, ако семейството ви не е религиозно. Ако човекът обаче е фанатик, то си проличава. Дъщеря ви, ако има поне малко акъл ще усети и ще избяга. Говоря отново от собствен опит (негативен). Разлика в началото няма. Те са страхотни кавалери и закрилници (сигурна съм, че това я привлича!), съзряват бързо и са готови за семейство. Личното пространство е голям проблем: да излезеш с приятели- момчета и момичета, дори да искаш да си сама. Тогава си проличава разликата- невероятана ревност, скандали, проверки т.н. Скъсването: ужасно трудно- преследване, обаждания, заплахи, т.н.

Научих: избягах като дявол от тамян след< 2 месеца и реших, че вече с хора от тази религия близки отношения няма да имам. Месеци наред чувствах, че ме набл'дават, наложи ми се да сменя телефона, на няколко пъти почти се стига до полиция. След като смених жилището (по необходимост, не заради него), всичко се оправи. Познавам обаче няколко смесени и щастливи двойки, та всичко казано си е моя личен опит...(Родителите ми не знаят за това)

Съвет: дъщеря ви е малка и семейни планове едва ли и предстоят. Т.е. аз не бих се притеснявала на този етап за нищо друго, освен от забременяване. Може да бъде добър житейски опит. Но все пак: вие трябва да сте до нея и да сте готови да я защитите, ако се наложи. Та както каза една майка тук: дръжте ги около себе си, за да знаете какво става...
Все пак точка за размисъл за вас като родители е детето ви да не реши да се жени на 18 години. Звучи доста пресилено на този етап, но предполагам знаете, колко "зряла" се чувства една девойка на 15-16 години. Вие би трябвало да я накарате да разбере, колко много има да изживее и да научи, какво е брака, т.н. За притеснение е връзката с Холандия: внимавайте да не е забъркан с проституция. Много мароканци и араби в Холандия се занимават с такива неща. Ако обаче и забраните да излиза, рискувате да изчезне без да разберете къде и за какво...Решението пак, е едно: споделяне и доверие.

Последно:
Това, че психологът й помага е добре, но не се залъгвайте, че е свързано с връзката. Основното е тя да се научи да ви се доверява и да ви чувства близки. Не разчитайте той да реши проблема с гаджето, защото даже то да изчезне, няма гаранция, че не ще се появи друг "проблемен тип"....