|
|
| Тема |
 до родителите ми... |
|
| Автор | дъщepя (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 18.04.05 22:30 |
|
|
|
Не искам да ви обвинявам за нищо. Съжалявам само, че сте ме създали.
Изминалите 18 години бяха ужасни. Нямам добри спомени, за сметка на това лошите изобилстват. Обиди, побойща, пиянства неща, които едно дете не би понесло.
Мисля си, че вече съм луда....мисълта за смъртта не ме плаши, напротив съблазнява ме. Искам смъртта да дойде, не искам да живея, не искам да се мъча. Искам покой. А покой мога да получа единствено чрез смъртта.
Знам, лесно е да умреш, трудно да живееш. Аз съм слаба, или просто съм изморена. Уморена да се опитвам да живея спокойно, да излъчвам сопкойствие, да се усмихвам на сила.
Не искам след няколко години да бъда луд човек, който да нарадява децата си по същия начин или пък да бъде сам...в някоя клиника за психично болни.
Чувствам се зле, самотна, нещастна. Искам да се наранявам...
Страх ме е, страх ме е, защото съм човешко същество и неизвестността ме плаши. Страх ме е от агресията ми.
Толкова много ме боли, че не мога за го изразя. Плача, а няма кой да ме утеши...
Обичам ви и ви мразя, за това, което ми причинихте...за това, че сте ми дали шанс да живея, а бавно ме погубвате.
Прощавай майко....
| |
| |
| 
|
|
