Страхотни сте всички вие,сега вече знам,че докато има хора като вас този свят няма да свърши.Винаги ще има злобни,завистливи,но ще има и като вас който въпреки свойте проблеми ще отворят сърцата си за чуждата болка.Много ми помогнаха вашите съвети,незнаех как да постъпя.А сега съм щастлива и спокойна.Спомням си първите години на брака ми,как чакахме,надявахма се но...нищо!След работа минавах покрай детските градинки и гледах как майките водят децата си.Приближавах и започвах да се радвам на дечицата,а сърцето ми се свиваше,че нямам мое.Съпруга ми виждаше,че се мъча и предложи да си вземем детенце.Така се озовахме в дома.Спомням си и до днес как видях сина си за първи път.Беше 6 месечно бебенце малък,безпомощен и невероятно красив.Жената която се грижеше за дечицата го държеше,а той се скъсваше да плаче.Помолих да го гушна и той притихна,тогава докато го притисках до гърдите си,се заклех че ако бог ми помогне да го взема ще го обичам и закрилям докато съм жива.Нямаше по-горда майка от мен докато разхождах моят син,аз вече бях майка имах син!Само се страхувах от деня в който трябваше да призная,че не съм го родила.Страхувах се,че може да се очужди!Но,не!Моят син порасна умно,чуствително и обичливо момче.Показа,че ни обича,уважава и почита!Какво да искам повече от живота,бог бе много щедър с нас.Големите ми страхове слава богу не се сбъднаха,похвалих ви се вече за хубавите цветя който получих,гледам ги и се радвам,радвам се много!