знаеш ли, лени, за викането и налагането какво ги уча моите деца? с викане не се постига абсолютно, ама абсолютно нищо. дори да иска чаша вода, ако вика, мрънка, тръшка се... - не давам. от друга страна, ако исканото нещо не е абсолютно забранено, а е въпрос на време, удобство, предпочитания, склонна съм да преговарям и да правя компромиси при поискване, направено по подходящ начин.
пример:
в колата сме. не слушаме музика. габа изпищява ядосано, че си иска нейните песни. отказвам, защото не е поискано с "добри думи и добър глас". тя пищи и се дере през целия път. знам, че натискането на едно малко копченце ще я накара да млъкне, но... правилото си е правило. стигаме до нашата улица. габа изведнъж млъква, поема дълбоко въздух и с най-кроткото гласче казва: "мамо, може ли да ми пуснеш моите песни, моля". пускам ги. колата вече е в гаража, трябва да слизаме, но габа отново казва: "мамо, мога ли да чуя цялата песен?" стоим и слушаме заедно.

с други думи, уча ги, че с правилен подход могат да постигнат много, докато и най-доброто нещо, поискано с неправилно отношение, ще им бъде отказано. думички като моля и благодаря трябва да присъстват в речника им независимо от възрастта и обкръжението.

дава резултат.