Мисля, че всички деца на тази възраст се държат по този начин, по-скоро е за притеснение ако не го прави. Горе споменаха, че е изпробване на границите и като си спомням за моята дъщеря на тази възраст, си е точно така. На мен много ми помагаха книгите за отглеждане на деца, които си бях взела, особено тази на Ан Бакюс, ако си спомням добре името. На места все едно пишеше за моето дете. За мен най-важното беше да се създадат правила и да няма кой да ги оспорва ( най-вече баби), с таткото имахме пълно единодушие на какво няма да се поддаваме. И когато тя се развихряше, аз се стараех да се превърна в "ледена стена", в смисъл не се афектирам, не се трогвам, не се дразня от самолетните децибели и т.н., ако видя, че излиза от контрол според ситуацията я прегръщах, за да й покажа,че й съчуствам, че й е толкова трудно, но че трябва да го приеме, или я изпращах в нейната стая, ние не искаме да слушаме крясъци. Особено това в стаята действаше, като няма публика крясъците бързо преминаваха в "нормален рев" и аз отивах да я прегърна. Често й предлагах утешителна сделка - ще трябва да си прибереш играчките, но този път имам малко време и ще ти помогна с онова далечно ъгълче.... Общо взето се старая да спазвам принципа много съчуствие и обич и никакви отстъпки. Не мога да се похваля, че винаги успявам, пък и в края на краищата не сме роботи, но този начин работи. Тя е почти на 7 и все още пробва какво не може, сигурно винаги ще бъде така. Разбира се, правилата трябва да са постижими, ясни и не особено много на брой. Дано да съм помогнала.
Мисълта да се плаши дете с баба Яга или нещо подобно ме ужасява и възмущава. Мисля, че родителите трябва да пазят самочувствието и увереността малкия човек до тях и да му показват, че неговото решение в дадена ситуация засяга основно него - няма да я ям тази гадна супа, ок - ти ще останеш гладен, какво общо има тук някакъв си Торбалан, и нали на тази възраст мама и татко са най-силните и големите, как ще дадат на нещо си да дойде и да плаши детето.
Май стана много дълго, дано не съм досадила.