|
Тема |
Re: Разгледено дете [re: Virgo] |
|
Автор | pipita (Нерегистриран) | |
Публикувано | 25.03.05 14:37 |
|
|
Напълно ти съчувствам и те разбирам. Моята щерка е на 2г. 9м. и е почти същото. Ходим на ясли и там се представя отлично - не се налага, много слуша и изпълнява, но си имаме друг проблем - много рядко желае да играе с децата там малко индивидуалист си пада.
А това с тръшкането и налагането си е просто от възрастта. Живеем заедно с майка ми и е голям цирк. Който и да й се скара на щерката тя тича при другия и казва, че съм я била, което естествено не е вярно. След това идва извинява се и ОБЕЩАВА, че повече няма да прави бели и поразий. Това й обещание е в сила точно няколко минути и ситуацията или се повтаря или белята е нова. Така че - ЗДРАВИ НЕРВИ.
Опитва се да се налага предимно на баба си или на баща си и в повечето случаи пробива. Инатче и дяволче е голямо.
Как се справям (по накой път) с положението: Веднага започвам бързо да говоря за нещо друго много интересно за нея или си измислям някоя невероятна историйка с познато детенце - как не е слушало и какво му се е случило (баба Яга, Торбаран, Мецата и т.н.). Може дори да й се предложи да направим (според сезона или мястото на което се намираме) нещо интересно или нещо, което е било под "лека забрана".
Родителите и то главно майката трябва да имаме богато и развинтено въображение за да се справяме с огромните вълни от случки, ситуации и т.н. ЗДРАВИ НЕРВИ и успех.
п.с. И ние си имаме различни проблеми с детенце, ама ще пиша по нататък когато имам възможност.
Пишете нещо за проблема ни с нежеланието да играе с деца. Големи индивидуалисти сме. Срамежливи сме, а и ни вълнуват големите каки на които сме безинтересни.
|
| |
|
|
|