извинявай, ама чак сега смогвам да се включа с отговори:

1. за нещата, които ме засягат пряко, се справям; ако нещо не знам и ме интересува - търся изчерпателна иформация; ако нещо не знам и не ме интересува много-много, ориентирам се в значението, колкото да не съм съвсем неподготвена; това за терминологията, която навлиза в масова употреба. специфичната фин. терминология ми е чужда.

2. по-уверена съм в спестяването - все пак, парите винаги могат да бъдат похарчени. всъщност, харченето на големи суми определено е планирано, което пък означава, че следва да съм уверена.

3. още не съм опитвала. не ми се е налагало.

4. искам децата ми да са по-добре подготвени във всяка една област.

5. в началото на всеки месец се прави бюджет. в проста таблица се вкарват всички постоянни разходи, определят се суми за неизбежните допълнителни плащания, а остатъкът от парите (ако остане нещо) се разпределя според случая. от известно време почти не спестяваме, защото обзавеждаме къща. каквото остане го обръщаме в лампи и пердета.

6. много е сложно да отговоря - бих го направила, сумата зависи от продукта, проблемът е, че времето ми е много ценно и не знам кога ще вкарам в графика нещо непофесионално, т.е. незадължително. с други думи, не ми се дават пари за нещо, без което мога да мина и което само би ме натоварило допълнително (откъм време). а парите, които няма да дам, винаги ще си намерят място.

7. мен лично не ме бива в слушането. а децата е ясно, че най-лесно учат под формата на игра.

8. вече обясних домашното бюджетиране. винаги има отклонения, но ги компенсираме вътрешно и ако не изникне голям непредвиден разход, обикновено се справяме. естествено, в края на месеца възможностите за покриване на непредвидени разходи са сведени до минимум.

9. 30

май не отговорих съвсем точно и еднозначно.