|
Имам син, който е на 12 1/2 години. Незнам дали вече го "тресе" пубертета, но от скоро започнахме да спорим, а винаги сме били толкова близки. По-принцип имам перфектното семейство - любящ съпруг, кротко дете. Обаче мъжа ми замина в чужбина за една година и ние останахме двамата. Знам, че немога да заместя мъжкото присъствие, но се постарах да го предразполагам, за да говорим за всичко което го вълнува. Нещата потръгнаха уж добре, но последно време ....... УЖАС!
1. Успеха му падна. От пълен отличник, сега се мъдрят и тройки, и някоя двойка. При разговор за евентуалните причини, ми се отговаря: Споко, аз ще ги оправя! Обаче реакция за старание, за амбиции - НЕ. С всичко друго се занимава, но не и с задълженията си. И когато го попитам дали се е подготвил, винаги отговаря ДА, а на другия ден резултатите показват НЕ. И винаги излиза с оправданието: Ами тя госпожата ми има зъб! Вече взех да си мисля, че е попаднал в училище на зомбита. На последната родителска среща, отделих време да поговоря със всеки негов преподавател, за да открия причините за този ЗЪБ. Оказа се, че никой не е против него, а просто е станал по-разсеян, по-неорганизиран, по-безотговорен. 
2. Винаги сме си говорили, че иска да кандидатства в 7 клас. Обаче последно време май тази теза започна да губи давност. Сега се "развяват" някакви си теории, подобни на сапунени балони. А само веднъж е в седми клас! Как да му го обясня, че някога ще съжалява за пропуснатите си шансове. Какво да направя, за да разбере каква е идеята ми? Обяснявам, че за игри и забавления винаги ще има време, ама глас в пустиня. Кима ми с глава в знак на съгласие, а докато съм на работа ..... или на компа, или на ПС2, или телевизора, или другарчетата у нас, или той у тях, или ..... незнам вече. А учебниците се отварят за по 20-30 минути, което изобщо не е достатъчно на този материал за 6 клас.
3. Откакто баща му замина, аз съм под лупата на "родата" как ще се справя със задълженията си на родител. Не искам да притеснявам съпруга си с тези проблеми, защото работат му е достатъчно отговорна, а и е толкова далеч. А искам да се справя добре, за да мога един ден пред себе си да кажа: Ето, издържах и успях!
Затова приятели, моля ви кажете ми: Аз ли съм амбициозна, или то навлиза в онази трудна възраст, с която незнам как ще се справяме? Прекалено много ли са ми изискванията. Дразня се, защото е умно дете, обаче мързела е доминиращ. Иначе други причини не откривам, а аз го наблюдавам постоянно. Не е бит, не е нагрубяван, заобиколен е от обич и разбиране, а защо се получава така? Ккаво да правя? Не искам да се проваля като родител, искам да го амбицирам сам да си повиши успеха и да кандидатства. Какаво да направя, посъветвайте ме!
Предварително благодаря на всеки.   
|
Аз ли съм амбициозна, или то.....
