Аз пък съм напълно съгласна с неговото (нейното) мнение!
Може би, защото преди да прочета тук написаното, не го прочетох в други два клуба. В първият молба за помощ за помощи на нуждаещи се. По спомени, ставаше дума за пенсионери със 180лв пенсия, 60 мисля за лекарста, 100 за ток и някава болест на бабата, за която трябвало да се минава на ТЕЛК - за хора изнемогващи. А, бащата беше с някаква работа в друг град, със заплата мисля че малко над 300 лева и разходи за път и квартира около 180.
В следващият клуб темата беше с молба за разчет на разходите колко струват приготвянето на "прости ястия" от рода на леща, картофи. Не си спомням дали имаше кремвирши или боб.
Не прочетох сметки за мобилни телефони и таксита!
Както вече написах, моето мнение се припокрива напълно с това на което ти не си съгласна!
И ние сме в чужбина, никой за нищо не ни помага, или пък да ни е помогнал, но пък ние имаме родители, на които сме длъжни да помагаме докато имат нужда от нас.
Ако трябва да сложа на кантар децата ми да гладуват една седмица, или майка ми да остане без лекарствата си, то познай кое ще предпочета? (С уговорката, че нито се надявам, нито имам намерение да вменявам такива задължения на децата си)
И това макар вече да съм прочела притчата за щъркела.
Виж, за млади и здрави хора, за които "няма работа" бих приела еднократната помощ като край на задълженията ми.