|
|
| Тема |
 Тресе ни пубертета |
|
| Автор |
kakata (от Тобосо) |
|
| Публикувано | 03.03.05 17:15 |
|
|
|
Буквално. Когато 14 годишният мен се прибере започва да се тресат врати, нещо се счупва, някои изкрещява или изпищява. Вратите се отварят и затварят с трясък, отхвърчавайки със замах, а който се намира зад отварящата врата да му мисли. Да не е стоял така, а да е винаги готов за отскок. Завоите из къщи се взимат по тангента, която повлича всичко минаващо, стоящо, лаещо или висящо. Дрехите винаги се намират по земята, съжителствайки с чинии и купи от всевъзможни хрупкави неща, обелки от банани и портокали. Кой ще губи време да ги прибира...времето не стига .. Телефона вече звъни само за него, а за всички останали по изключение.
Гладът е постоянен и се сравнява само с този н Робинзон през първите дни от отшелничеството. Table manners на възпитаното дете са само блед спомен.
Онзи ден го помолих да си вземе сандвича от скаричката, като се обърнах видях цял един тийн ръст проснат на пода. Обясни че си търсел сандвича под хладилника, защото той само лекичко дръпнал скаричката, а тъпия сандвич отхвърчал май под хладилника.
Оказа се че тъпия сандвич е паднал в един найлонов плик с покупки, тоест става за ядене. Сандвича се яде като се държи с ръкавите на суичера, щото бил горещ....
От време на време следва поучение в стил : "Мноо си нервна ма, кво се пениш за нищо. Като некво дете си."
А вие как сте?
| |
| |
| 
|
|
