Да! Притчата е хубава и много философия има в нея.
Ами тя, философията трябва да се приеме от човека и Тя да стане част от него.
Нима този щърк се чувствува виновен за избора си? Та той е изоставил двете си деца! Не, той дори се чувствува щастлив. И е щастлив точно от избора на сина си. Избирайки този път на действие и приемайки с радост смъртта пред живота на наследниците си, той дава път на продължението на рода.
Да ви кажа честно, може да ме оплюете, но ако трябва да избирам между децата си и родителите си, ще избера ДЕЦАТА. Защото в тях е бъдещето. Бъдещето не е в моите родители. И ще ги избера, не защото утре ще ми обръщат внимание или защото биха ме гледали, а защото ще продължат това, което аз правя. Аз ще съм свършила своя път или ще съм в неговия край. В мен няма да има никаква перспектива. Аз ще си отивам, за да дойде друго същество и да продължи моята идея, моята визия. И аз ще продължа да живея в това друго същество с нещата които то прави и с пътя по който върви и .... каквото там ви хрумне.
А ако нещо ми остане, след като съм изпълнила задълженията към себе си, към децата си, ще го дам може би на родителите си. Няма да го трупам и слагам настрани. Ако го направя, може би моят сън също ще е неспокоен, защото едва тогава няма да съм направила НЕЩОТО за родителите си и няма да съм платила дълговете си.
И ако ние, като родители, не научим децата си, да поставят правилно приоритетите на важните неща, значи не сме си свършили добре работата.
Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!
|