Там е работата, че иска още и още, за да се увеличава сметката във влога, а не за да си купил "хляб и сол". И всеки път като се появи някой нов черен ден - пари се искат пак от мен, а не се теглят от влога. Отгоре на всичко ситуациите все са спешни, та трябва и такси за електронните преводи да плащам.
Или да ми каже, че нямал пари да си купи лекарствата, щото си дал пенсията на брат ми, понеже "щели да го бият, че дължал пари на някого си", а на сутринта да се прибере пиян-залян. Излиза, че косвено не за лекарства пращам, ами за запоите на пройдохата.

По принцип, хич не съм против да им помагам финансово - все пак не е леко да си пенсионер в България в днешно време. Едно време от първата ми работа една година най-редовно им давах половината си заплата, с цел да подпомагам семейния бюджет, въпреки че се стягах да следвам редовно. Могла съм - правела съм го. И сега не е по-различно. Но не ми харесва да се изкарват нещата апокалиптични, а реалността да е друга.


Ми, дано нещата се променят към по-добро в близко време, като си сменим местата с баща ми.



Айде чао и да се видим по-скоро!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите