Много бих се радвала ако споделиш как си го преодоляла.Естествено, че никой не я насилва да говори за случилото се, говорим само ако тя поиска.Също така се старая да не я изолирам от никого и нищо, просто училищната психоложка ми каза, че би било по-добре малко да си почине от ранното ставане и тн.Иначе изобщо не я изолираме.А за упахата си много права, въпреки че според сестра ми, Теди вече се съвзема, тя продължава да заспива трудно и да се стряска на сън,понякога се стига и до това да се събуди с писъци.Също така още не може да свикне да е сама в някое помещение - винаги иска компания.Даже буквално преди час ме попита какво ще стане ако онзи изрод се върне пак.Очевидно все още много страда.Просто побъркващо е детето ти да страда и ти да не знаеш какво да кажеш, какво да направиш за да спре веднъж за винаги да е така.Моля те още веднъж сподели ти как си справи.
Ще използвам случая да благодаря и на Гошка, който ми даде надежда, че подобни неща се преодоляват без някакви сериозни последици.

П.П. Четейки отговорите на въпроса ми, се убеждавам, че доста хора са минали, пряко или косвено, през подобни трудности.Мсичко това ме убеждава, че в България много хора, които са способни на подобни гаври с децата ни.Не ми звучи особено обнадеждаващо.