Zdravei!
Ne znam dokolko shte ti pomogne moeto mnienie, no vse pak shte ti go spodelq.
Sega sym na 20 godini. Kato bqh na 12 (t.e. malko po-golqma ot dyshteri4kata ti) prejivqh syshto neshto podobno. I me dyrja dosta dylgo vreme. Normalno e da e uplashena. Az govoreh za tova oba4e samo pyrvite dva dni. Posle iskah da ostane v men. От гледната точна на потърпевш не съм съгласна, че за това трябва да се говори. Ако детенцето иска да си каже, изслушай го. Остави то само да го реши. Освен това изолацията от училище няма да помогне си мисля. Колкото повече контакти има с другите деца, толкова повече ще се разсейва, ще го вълнуват други емоции. А като е само, ще се връща отново и отново към това. Най-добре е винаги да е сред хора. Добре е, че се разнообразявате. А то ще си мине само. Просто трябва време. Така като е и по-малка, след време ще е само мътен спомен. Освен това помага адски много за изграждане на характера на човека. На мен тогава животът ми се преобърна на 180 градуса. Сега мога да го споделя спокойно, защото вече съм го преживяла. Но тази случка ме кали адски много.
Желая ви успех!!!