Благодаря ви за всички съвети.Извинявам се,исках да кажа не да забрави случилото се, а да го преодолее.И разбира се, че когато Теди иска да поговорим за случилото се ние го правим.Също така напуснах временно работа, шефката ми е много свястна и ми каза , че мага до отсъствам колкото е необхдимо.
За силовият спорт си го мислехме и ние, обаче Теди категорично отказва, защото преди 2 години по нейно жилание я записахме на спортни танци и според нейните думи се разтоварвала от тренировките,а и сестра ми казва, че трябва да прави неща, които й харесват, също така че децата били психически много по-силни, отколкото ние си мислим .Не знам така ли е, но изглежда щастлива, когато танцува(даже след малко отиваме заедно на тренировка).Нещото, което ме обнадеждава е това, че тя все по често се усмихва.Искрено се надявам Теди да преодолее всички тези гадости.Благодаря ви още веднъж!