|
|
| Тема |
 хитруша |
|
| Автор |
yanita_ (пак аз) |
|
| Публикувано | 18.02.05 11:12 |
|
|
|
нагласила съм се да тръгвам на работа - прилично облечена, прилична прическа, лек грим... абе както си му е редът. двете фръцли се моткат около мен по пижами. намъквам се в палтото и ръкавиците, грабвам чантата, бърз поглед към часовника (време е да съм вече в колата!!!), последни инструкции за бабата, че нали сме в грипна ваканция... тръгвам! викица се повдига на пръсти и ми лепва звучна целувка на бузата, нищо, че вече сто пъти сме се гушнали и цункали за чао. обича си ме детето. да, ама в очите й странно пламъче, а тя самата бърза да се изниже към детската стая. за секунда мервам устните й - намазани с най-оранжевия гланц, който можете да си представите! същите устни, които така обичливо ми се залепиха за бузата. нямаше нужда да се поглеждам в огледалото. свалих ръкавиците и палтото, свалих грима и се започна отначало....
първите ми думи бяха: "наистина ли мислиш, че мога така да отида на работа?!" (на всичкото отгоре имаме външно мероприятие и в офиса е пълно с големи клечки), ама после ми стана смешно... то не е виновно детето, генетично е обременено... пък и е петък, време за разпускане...
| |
| |
| 
|
|
