Здравей!

Видях темата едва сега, но мисля, че процесът е достатъчно продължителен и обяснението към детето ти ще е вероятно по-продължително, отколкото би могло да се предположи, тъй като у него тепърва ще възникват въпроси, които преди едва ли са били задавани.

Когато почина дядо ми, аз бях на 9 години. Имах вече изградени представи за продължителността на живота и за следата, която остава след края му. Вярвах, че той вече е на друго, по-добро място, откъдето гледа и се усмихва. Не зная доколко е вярно и правилно, но до днешен ден, когато имам някакъв проблем и не желая да споделям с никой друг, аз мълком... се обръщам нагоре и... питам дядо (той много ме обичаше, както и аз него) и става винаги някакво чудо. Отговорът сам изплува в съзнанието ми и аз постъпвам точно по този начин. Интересното е, че до сега винаги съм постъпвала по правилния начин, както в последствие неминуемо се оказва.

Истината е най-добрият вариант. Децата разбират много по-добре от големите, неизбежността на събитието и го преживяват далеч по-лесно.

Искрено ти съчувствам за загубата и тревожността от последствията. Но вярвам, че ще съумееш да се справиш.