брех, че са сменили клубовете.... не мога да ги позная :)
аз съм против ученето като самоцел, заради послушанието, заради оценките, или нещо такова. винаги трябва да мотивираш. ти би ли работила в службата всеки ден, ако нямаш причина, а ей така, да не стоиш с кръстосани ръце?
трябва да ги мотивираме, да им покажем, че има причина да им наливаме всичко това в главичките.
не смятам, че децата са виновни. това е последица от околната среда - приятели, родители, телевизия, общество. там някъде се корени всичко пошло, децата само го възприемат от нас.
вече няма табута, децата са задоволени от всичко и е трудно да им предложиш нещо интересно.
Спомням си колежката по химия, която на два пъти разказала, че във вестника чела за различни открития от света на нанотехнологиите и как те щели да помогнат.... а едно дете невинно попитало: абе госпожо, вие друга работа нямате ли си, освен да четете вестници?
децата ни са неграмотни. преспиват няколко часа в училище, следобед не са ангажирани, вечер са по дискотеките - следствие на това е и случаят Индиго. не мога да си обясня, че родител в град като софия няма да знае къде е детето му, и бяха отишли там, за да проверят дали и тяхното не е било в навалицата. а после в болницата - направиха ми впечатление бижутата им. децата не се учат на труд, нито на работа в екип. колкото и неприятни да бяха някога бригадите, сега ги оценявам, че това са едни от най веселите ни моменти, а и не ни оставяха да се излежаваме. следобед ходехме на кръжоци, а кафета просто нямаше. четяхме книги, много книги. и спортувахме. с ансамбъла сме обикаляли бг да пеем и танцуваме. може би това трябва да направим - да ги ангажираме, да не ги оставяме да мързелуват, както мозъците им, така и тялото.

Преди да направиш нещо, преброй до 20. усмихвай се по-често от другите