Според мен, или му идва от вътре, или не. В смисъл, че това е резултат на общото му отношение към теб, детето и семейството ви, като цяло. Ако, не оценява достатъчно твоите усилия, не смята, че ти също работиш наравно с него, не се чувства необходим и важен за това семейство като личност, колкото и да го караш да свърши нещо няма да стане, или поне ще е еднократно...
Друг е въпросът, че един мъж никога не може да се справи с тези неща, както една жена. Факт. И накрая работата ти става двойна, независимо колко се е старал, колко любящ съпруг и баща е. Това е положението. И когато сгрешат, или забравят нещо, се отдръпват от страх и неловкост.
Но и не можем всички да сме добри във всичко, така че опитай се да го разбереш, да му помогнеш и да приемеш, че никой не може да те замени, колкото и да ти се иска...
Ако, някой все пак може..., и на мен да се обади, щото...