че, колкото по-малко любопитстваме толкова повече децата няма да крият личния си живот?

Дали пък няма опастност детето да си помисли, че изобщо не се интересуваме от него...щом нищо не питаме и за нищо не любопитстваме?

Теоритично си мисля, че причината да лъжат е неприятното чувство което биха изпитали от нашето неодобрение...или още по-лошо - порицание или пък забрана. Обаче наистина една майка трудно би се съгласила детето и да прави неща които го застрашават по някакъв начин. Защото колкото и да си мислят, че са вече големи, а родителите им са аут от новото време...всъщност нищо ново не се случва в развитието и живота на децата от това което е било при родителите им. Това е все едно да пътуваш по различни маршрути с различни средства. Независимо, че формата на транспорт е различна крайната гара винаги е една и съща. Децата виждат разликата - ("ти нищо не разбираш, сега ние се возим със скоростното влакче, а вие навремето сте били с парния локомотив, сега е различно")...., но не разбират, че скоростното влакче, както и парния локомотив са само начини да стигнем до една и съща гара. Абсолютно нормално е да не си дават сметка за това, защото в живота на 14-18 годишните има предимно емоции, хормони и по-малко разум:))

Все още нямам отговор на въпроса как родителите могат да запазят близостта и доверието на децата си в тази така сложна възраст.
Със сигурност би трябвало да могат да гледат през очите на децата си. Но това умение изглежда се придобива много трудно и бавно. Още от ранна детска възраст родителите имат възможност да се учат на него. Но тогава пък те са толкова заети да "възпитават", че изобщо не си дават сметка за това какво междувременно изпускат.

Не знам дали има нещо наистина вярно в това което написах, но такива мисли ми дойдоха докато четох темата...


Monika 11.12.2001