Аз също казвам, е това е нещо нормално Аз на 19 вече така или ианче живеех сама (на общежитие) - та помислете си, ако следваше другаде - нали пак сама трябваше да се оправя . Още повече, че и работи момичето - значи и финансово е относително самостоятелна.
Аз на 22 заживях с гаджето (настоящ съпруг и баща на детето ми) - пак на общежитие.
Реакцията на родителите ми - ами подобна на вашата. А пък всъщност аз си завърших съвсем успешно (дори 2 образования ). Родителите (на свекърите реакциата беше същата) бързо свикнаха - видяха че се разбираме, че сме добре, че се оправяме, включително и финансово. Поживяхме заедно почти 2 години, пък тогава вече се замислихме за наследник и родих чак на 25 .
Другото - може би се страхувате да не забременее на 19 - обаче живее или не с приятеля си, това се случва с приблизително еднаква вероятност Пък ако се случи по някаква причина - по - добре да са поживели заедно преди това при всички положения.
Явно повечето родители реагират по този начин - обаче така е по - добре, аз го вярвам. Пък ако младежът се окаже, че не е бъдещия съпруг, светът не се свършва с една раздяла
Въобще - не виждам нищо нередно. Като го премислите няколко дни, седмици, ще достигнете до същия извод. Не знам дали ще мися така и след 15 - 20 години, надявам се. Предполагам, че е не особено приятно изживяване детето изведнъж да излезе от вкъщи, а ако сте живели само двете, предполагам за вас ще бъде още по - мъчително. Обаче ... дайте и шанс - в смисъл, не й се сърдете (понеже тя така или иначе ще го направи) - така ще спестите много нерви и на двете (и на тримата даже).
Успехи и спкойствие

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите