Значи пише ви една отчаяна майка. Дано успеете да ми помогнете. Предварително се извинявам, че няма да мога да ви отговарям, но ние вкъщи компютър нямаме. В момента пиша от компютъра на племенника ми. Иначе в работата имам компютър но сега съм в отпуска. Като ида на работа в понеделник ще прочета съветите ви. А наистина имам нужда от съвети. Вече съм на ръба на нервната криза.
Ето какъв е проблема. Синът ми е на 14 години. Трудна възраст, знам, ама при него вече става много трудна. Не иска да ходи на училище. А не е да не му се учи. Отличник е. Любимец на учителите. Обаче ми вика "Мамо, целия клас ме мразят". Тормозят го, викат му "зубър" и изобщо много е лошо в класа положението. А и класа е див Всички учители пищят от тоя клас по родителските срещи. Ама за това че му викат зубър аз съм виновна. Все му викам учи,учи.Бъди най-добрия. И съзнавам че може би прекалявам понякога с изискванията си. Но сега не иска да ходи научилище. Било му писнало от всички "врагове" там. До преди година нямахме такива проблеми. Всичко започна с пубертета. Станал е много срамежлив. И преди си беше стеснителен обаче сега направо... Пристъпвам към най-шокиращата част. Значи сега с него сме сами в къщи. Баща му е на командировка в Русе и аз му викам "Сине, айде майка да си поговорим и да ми кажеш ама честно какво ставада се опитаме да се справиме с положението". Той се съгласи да ми разкаже всичко, но с големите уговорки че никога няма да кажа на баща му или на който и да било. Попринцип той нещо не се разбира с баща си. И ми е много мъчно и за това. Мъжа ми не е лош човек, просто е малко по-грубоват. Сина това го дразни. Вика че баща му бил простак. Сега вярно е че мъжа ми няма образование, но и чак простак не е. Но да се върна на откровения разговор който проведох със сина. Значи освен че всички го мразят, че му е тежко в училище научих и неща които не съм знаела нито пък са ми минавали през ума. Когато беше на 10 г. имаше 3-4 приятели които идваха у нас той ходеше у тях и аз се радвах че се адаптира в училище. Щото в детската градина нямаше никакви приятели. Та значи от тези 4-ма сега само с двама са останали приятели. С другите се скара. И какво разбирам само. Казва ми, че към единия от тях изпитвал "по-специални" чувства. Че бил влюбен в него. Изправиха ми се косите направо. Разказа ми как когато още били приятели се били целували и много се обичали. Това каза било "тайната на моя живот". Обаче онова момче явно се отдръпнало, започнало да тормози сина ми, да го бие, да го нарича педал и др. Това се е развивало години наред, а аз научавам едва сега. Познавам въпросното момче, в което казва че е влюбен. Познавам и родителите му. Не знам дали да говоря с тях или не. В чудо съм се видяла. А то между другото беше добро дете, обаче в последно време нещо... Майка му вика че го изпускали... лоша компания, марихуана и т.н. Не знам дали да и казвам и това на жената. Тя вече достатъчно проблеми си има снего. Та сина ми вика "Аз майко не мога да живея без него". В същото време ми казва че много се измъчвел, защото знаел, че чувствата които изпитва не са редни и че религията не толерира подобни връзки. Нито аз, нито баща му сме религиозни хора. По такова време сме расли, дето религията не беше тачена. Обаче той чете Библията, вярва много и сам се измъчва заради казва "грешния ми живот". И това не е всичко. Има един псевдо приятел дето му трови живота. Разправял му, че аз не съм му майка, че баща му не му е баща, че е подхвърлено дете. И нашия вярва... И един ден ме пита "Кои са истинските ми родители?" А такова нещо изобщо няма. Той си е наше дете. Та онзи и други неща му разправял. Той му нбива в главата тия мисли, че грешник, лош човек и такива др. Ох, не знам вече какво да правя с това момче. Моля ви се кажете някой сблъсквал ли се е с подобна ситуация. Той вече и от мен почна да се дразни. Онзи ден чистех у нас и понеже е много разхвърлян чистя и негови шкафове. Леле като ме видя побесня. Защо съм ровила, какво съм търсила, тайните му ли съм искала да разбера.... Станал е маниак на тема конфиденциалност. Моля ви кажете какво да правя, нервите ми ще се пръснат вече. Предварително ви благодаря!
|