и още една специална благодарност!

неочаквано за нас, свекър ми почина няколко дена след като четох тази тема... определено ми беше по-лесно да обясня нещата с ваша помощ... а и Цар Лъв вече ми беше дал начална скорост...
Как го прие ли - първо като че ли хич не и пукаше, после се натъжи (спомни си за таткото на Симба), а от втория ден насам си говорим за дядо, който е най-ярката звездичка, ей там, съвсем близо до нас, която си говори с една моя любима баба, за която много съм и разказвала...

Интересно - покрай Снежанка и някаква случка, разказана в градината (незнайна за мен), преди година няколко деца от групата започнаха да играят на умрели - "Аз съм умряла, ела ме целуни... мамо, а вие кога ще умрете?" разпитваше ме много и за починалата ми баба, от която знам много песни...

друго - и аз като други се замислих за това, за колко много неща настоявам (буквално се заинатявам точно като нея), само за да не си загубя "родителския авторитет" - вече често се усещам кога го правя просто защото "аз съм решила така, за да не ми се налага тя", а не защото тя иска нещо, което е неправилно... тъжна работа, погледната отстрани...

още веднъж - Благодаря ви!