По принцип не е задължително да може да чете уж в първи клас, но и мен ме наплашиха, че едва ли не, ако не може да чете дъщеря ми вратата на школото ще тропне с трясък под носа й и тя там едва ли ще бъде допусната. И аз миналата година накупих всякакви помагала и буквари и реших да я уча да чете. Тогава тя беше на 5 години. Сега е предучилищна. Та започнахме ние и се оказа, че тя категорично отказва да се занимава. С числата нямаше проблем тогава - смяташе до 20, броеше, множества разпознаваше, съставяше си сама задачи и с часове сама си се занимаваше. Но буква само й покажи и край! Даваше пълно заето. Добре че бяха математическите й трепети и самозанимания, иначе щях да реша, че детето ми е направо тъпо. И аз реших, че явно ще се явим в първи клас неумеещи да четем, примирих се и прибрах помагалата и буквара.

И това до една вечер преди месец, когато тя сама дойде с буквара в ръка и каза "Искам да четем". Аз буквално настръхнах като си представих какво ме чака, но се навих и седнахме. Оказа се, че тя сама си срича и няма нужда от мен. Е, помагам й, вече започна да слива и думата от сричките, става бавно, но детето се справя. Сега се занимаваме всяка вечер по 30-40 минути с буквара. Но по нейно желание. Ако тя не каже "Няма ли да четем?" аз няма да настоявам. Просто бях решила, че в училище ще се учи.

Та мисълта ми е, щом не иска и не проявява интерес, остави за училище - там, където му е мястото и времето.

И друго, за което съм съгласна с ЕТ - детето ако не вижда около него да се чете трудно би се насочило само към книга. А и е хубаво да му се чете. Моята обича да й четат, сега се е запалила и по детските списания, намира разни интересни неща там и може и затова така да се е отворила на четене. А може и просто в предучилищната да са събудили интереса й.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...