|
Дъщеря ми е на 5 години. От тази година е в нова група в градината, за да си бъде с набора, т.е. тя една от най-малките. Привидно се адаптира с новите деца, макар да отне някакво време. Няколко пъти, обаче, ми казва, че няма приятели. Веднъж дори плака сутринта и не искаше да остане.
Не правя проблем от това поведение. Отчитам това, че вероятно има конкретни фактори. Веднъж имаше проблем с едно момиче, което явно тормози всички... После нещата затихват...
Тази сутрин отново по някакъв повод ми заяви: "Аз и без това си нямам приятел..." Като поприказвахме ми наговори неща, които никак, ама никак не ми харесаха. Имало някакво момче, на което днес щяла да се извини, че не го била слушала, защото искала той да й е приятел - много го обичала. Втрещих се! Успях да кажа само, че човек се извинява само когато е направил нещо лошо или е обидил някого - волно или неволно, а не когато някой безпричинно поиска това от него.
Какво казвате на децата си в този случай? Как да я науча, че и нейното мнение има значение и, че и тя има глава на раменете си, за да мисли, а не е нужно да слуша някой си. Случвало се е да ми каже, че ще си занесе нещо в градината, защото еди-кой си и бил казал и тя му била обещала... Ясно ми е, че има лидери и това не се възпитава, а си е даденост в по-голямата му степен, но тази сколнност към завимимост никак не ми е приятна.
Какво казвате на децата си за приятеството и лъжливите приятели-използвачи?
Ще говоря и с учителките, но искам да чуя хора, които са се сблъсквали с този проблем.
Доста съм притеснена и бих била благодарна на всеки отзовал се.
|
Приятелството при 5-годишните: проблем!
