Аха. Е трябваше да поясниш, де. Щото Спок съм го чела само в частта за болестите. А това го казвам от скромния си 2-годишен опит на родител.
Дребната не яде твърде сладки неща - нито бисквити, нито бонбони, нито желирани бла-бла, нито кремове, нито кексове, нито макарони, или бухти със захар...Въобще - има ли захар, с 90% сигурност го отказва. В къщи съвсем съзнателно не са й предлагани като бебе, а сега може да избира, но сама не ги харесва. Обаче яде шоколад и най-вече сладолед. За последното си има просто обяснение - на майка й, т.е. на мен, това ми е основна храна. Ето, отново личния пример и хранителни навици в семейството влияят.
А можеш ли да повярваш, че може най-сладко да нагъва в едната ръка парче шоколад, а в другата лъжица супа топчета. Или да закусва с един морков, после купа сладолед, и накрая 2 парчета баница....Ние не ядем така, но на нея й плющят ушите и логично се чудя защо трябва да налагам някакви правила, зад които не стои кой знае какво научно обяснение, само защото така е прието. Никога не е чувала: не яж ще си развалиш, или пък докато не си изядеш това, няма да ядеш онова, или че месцето се яде само с хляб, или че задължително трябва да си изяде, защото е пълно с витамини....

Та, написах горното не точно надъхана от книгите на Спок, или на някой друг, а по-скоро да споделя изводът от един мой експеримент. На мен резултатът от него за сега ми харесва. Може да не яде 100% само полезни и витаминозни неща, но яде с кеф. Никога не е повръщала от ядене, никога не я е боляло коремчето. Не се гнуси от нищо, което й е в чинията, а човешки отказва. Не се притеснява да изплюе това, което не й харесва. Като пряко свързано с последното - не може да глътне нещо което не е за ядене (като по-малка се е изкушавала да лапа разни сурови неща, които бяха моменталически изплювани като гадни).
И последно: като я питам какво да й купя като се връщам от работа, тя не казва бонбони, а мляко:) И наистина се радва като ме види с млякото.

ПП Сега се сетих, че наистина в спок беше описана някаква такава система, но май той не я толерираше много, много. Беше на някаква жена-психоложка. Имаше и доста разлики с моята, де. На децата им се предоставяха доста на брой (мисля 7) разнообразни храни на всяко ядене, те сами решаваха от кое и по колко да ядат. И изводът бе, че макар да има дълги периоди, в които децата консумират еднотипна храна, или хранения, на които изяждат огромни порции, като цяло менюто им било доста балансирано и не страдали от затлъстявания, или безапетитие. Така че, признавам, може и от Спок да съм го взела.