"Освен това философии от рода, че "всички деца обичат сладкиши" са доста...хммм...необосновани. НИЕ правим така, че децата да обичат сладкиши повече от всичко, като им ги представяме като нещо изключително специално, като награда, като подкуп. Ако слушаш ще ти купя бонбони. Мама отива на работа за да има парички да купува бонбони. Ако си изядеш, ще има десерт. Не яж десерта преди супата! И т.н. и т.н. Ако Томсойеровски пробваш с "няма да ти дам млякото, докато не си изядеш всичкия десерт", каква ли ще е реакцията, а?"
Това е в общи линии мисъл, която съм чела там, че при яденето ние сами създаваме вкусовите навици, като наблягаме първо да се изядат зеленчуците щото са полезни, а след това десерта, т.е. десерта е по-вкусен, по-изкушаващ и детето му се втълпява така още по-силно да го желае.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите