Чела си много д-р Спок. Е, в това няма нищо лошо де, много хубаво си пише човека. Аз също ежедневно го изживявам този кошмар с дъщеричката ми, която се е научила след градината, задължително да минем през кварталния магазин и да купим я желирани бомбони, я дъвки, я шоколадче, даже вчера ми вика: "Искам нещо евтиничко, мамо, моля те!" И какво, аз трябва да се разчувствам ли, направо нервите ме грабват в такива моменти, или пък в книжарницата ми вика:"Искам нещо розовичко!", направо ще ме побърка с тази розовата мания във всичко - дрехи, обувки, играчки и пр. Ама и другите деца са пощурели, че родителите им покрай тях: "Бре хора само розовия цвят ли съществува?" Отплеснах се, сори, но мисълта ми беше, че не може да се съди за реакцията на жената по случката, извадена от ежедневието й. Децата понякога могат да те изкарат извън нерви, е, всеки си реагира различно, аз лично я извеждам от магазина и навън си говорим със спокоен глас, но вътре в магазина е панаир - тя се дърпа, реве с цяло гърло и пр., това последното как ли не се мъча да го отуча, ама ми е много емоционална и гръмогласна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите