Аналогична случка.
Влизаме в магазин с дъщеря ми и минавайки покрай соковете тя почва настойчиво да иска нат. сок. Аз хвърлям бръснещ поглед на рафта и забелязвам, че от нейния сок, който купуваме, и който сме избрали, защото уж няма оцветители и консерванти, няма и й отказвам. Тя почва да се моли и да врънка: "Искам мъничко сокчеееее! Искам сокчееее.....Искам едно мъничко сокчееее...моля те, моля те!", и хленца, и се моли и не отбира от дума докато не излязохме навън. Е, ако някоя "доброжелателна мама" й беше подарила сокче, щях да й го излея във врата. Всеки си има принципи как да си гледа детето, както и за какво да си харчи парите.
Освен това философии от рода, че "всички деца обичат сладкиши" са доста...хммм...необосновани. НИЕ правим така, че децата да обичат сладкиши повече от всичко, като им ги представяме като нещо изключително специално, като награда, като подкуп. Ако слушаш ще ти купя бонбони. Мама отива на работа за да има парички да купува бонбони. Ако си изядеш, ще има десерт. Не яж десерта преди супата! И т.н. и т.н. Ако Томсойеровски пробваш с "няма да ти дам млякото, докато не си изядеш всичкия десерт", каква ли ще е реакцията, а?