Ч.Н.Г и на теб и на всички тук, всъщност!

Ами, ето че правиш първите крачки. Всички майки се чувстват точно така, когато децата им са около 2 г. Това е нормален процес, след толкова взиране в детенце да се чувстваш разпиляна по пода и в течно състояние. Важното е, че не си сама, че си даваш сметка за нещата, и че все още не си залитнала в някаква крайност - било от нерви, обсебване от детето, или респективно от някаква работа, или пък от алкохола - всичко още ти е в ръцете.
Мария е на 2г и 5 месеца. Преди около 2-3 месеца усетих, че вече не може така, не се усещах пълноценна, а роботизирана и изхабена...
Минах през всичките етапи на несигурност, виновност, угризения и какво ли не, затова че се грижа за себе си. Да не говорим, че когато съпругът ми извеждаше детенце и ме оставяха сама аз не знаех изобщо какво да правя, бях забравила тотално какво ми харесва и какво не, от какво имам нужда Аз и само Аз. Но постепенно, все едно излизах от някаква амнезия, си припомних всичко, и най - странното е, че виждах семейството ми по - щастливо, а не пренебрегнати, гладни или необлечени, както си мислех, че ще са, ако се заема със себе си...
С колкото повече хора се виждаш и контактуваш, толкова повече теми, заедно с бебешката ще дискутираш и ще видиш, че всъщност си по - обогатена от преди. В момента не си даваш сметка, колко си променена, колко по - различен е мирогледът ти и няма начин да не е така. Ще забележиш всичко това, както и дребните, красиви неща около себе си, когато спреш да определяш кое правиш за теб, кое за детето, кое за съпруга и пр. Вие сте едно цяло и всяка инвестиция в теб самата е и инвестиция в останалите от това цяло. Както и всяко погубване на твоята личност е рана за любимите ти хора. Така, че възприемеш ли това, ще свикнеш и с липсата на детето ти в даден момент или по - точно тя вече ще е сладка и приятна, а не болезнена, защото ще знаеш, че това е част пътя към щастието.
Аз сигурно звуча много убедено, някак, а всъщност още се уча на това и мисля, че ще го правя цял живот. Така, че се радвам, че и аз не съм сама, точно както, когато още беше бебе тичах в някой Интернет клуб да прегледам "Бъдещи и настоящи майки" и после си подскачах до вкъщи : "Не сме сами, не сме само ние" и така.
Ако усещаш, че не можеш да се справиш сама и тези неща, които описваш се задълбочават, няма нищо лошо в това да се срещнеш с психолог. Те помагат изключително много в такива случаи.