Промени гласът на: Аз съм И майка, и жена, и съпруга, и приятел, и професионалист, и Майка....
Какво да ти кажа, и аз съм в процес на връщане към себе си. Учех, работех на 2 места, непрекъснато имаше хора около мен, пътувах и какво ли не... И изведнъж вкъщи. Денонощно. Никой от никъде. Повечето хора решиха, че вече съм друга категория "женена с дете", а и някои се уплашиха да не е заразно. Чаках съпруга си като спасител, за да говоря с някого... Нямах и Интернет. Успявах да чета, но се обвинявах, че не е по темата, т.е колко много литература за детето имам, а аз съм се хванала с Нелсън де Мил, примерно... Освен всичко и нямам лични доходи, аз която работя от 15 годишна. Чувствам се като държанка. Всеки разход за себе си, смятам за разхищение... Останалото от пейзажа е, че не пия, защото не се напивам и не ми се хаби алкохолът, спрях да пуша доста преди да забременея, също така бях качила 30 кила, които слава Богу вече ги няма. Но, представи си ги тези мои 2 години - никакъв релакс, никакво време за себе си, никакви удоволствия, защото всичко трябва да е посветено на детенце. А, и наистина посвещението е необходимо до един момент, докато поотраснат малко, още повече ако няма кой да ти помага, което от друга страна е чудесно.
Сега се уча на нов ритъм. Имаме само един чифт баба и дядо, които ме отменят веднъж в месеца, защото са далече, работят и пр. Когато оставям дъщеря ми при тях се чувствам празна. После се юрваме с таткото да наваксваме с кина, театри и пр. И така до следващия път.
Сега ми е доста по - лесно. В началото е много бавно и трудно, чувствах се като натрапник в света отвън, но се насилвах да излизам сама, да се виждам с хора, колкото и да не искам, да стоя сама и просто да гледам през прозореца, напук на чиниите в мивката. Спрях да летя към стаята й, когато се събужда и ме вика, а довършвах това, което правя и отивах усмихната при нея, а не кълбо от нерви - колко неща ме чакат днес и как ще ги свърша.
Най - важното е, че си дадох сметка, че за да бъда добра майка /пак казвам, доколкото съществува подобно животно/, трябва да съм добра в моите си неща. И всъщност се простих с идеята за идеална майка. Мнооого дълго сбогуване беше.
Друг е въпросът, че вече никога няма да бъдем само ние си и сами със себе си, и винаги ще се съобразяваме с факта, че вече сме родители.
Но това е част от щастието.
Така, че просто си наложи да бъдеш себе си. Именно и най - вече заради детето си! Да сте живи и здрави цялото семейство и да е много пълноценна новата година за вас!

Ще успееш!