Много познато ми звучи.
Писах надълго и широко в един друг клуб по отношение на отговорност, страх, любов и пр.
Мисля, че си добра майка, макар че според психолозите "добра майка" няма, има поносима.
Аз избрах да гледам дъщеря си до 3 г, и не само заради сливиците й.
Дали ще продължиш е твой личен избор и каквото и да решиш ще е правилно, защото само ти познаваш добре ситуацията. Мисля, че проблемът след 2 години вкъщи е в това, че започваш да се изразяваш само и единствено като майка. Всички останали спектри от личността ти са избутани някъде, откъдето тихо си крещят. И когато ги чуеш всичките се паникьосваш.
Започни малко по малко да се връщаш към себе си. От това детето ти няма да страда - напротив. Ще видиш...
Успех!