да, струва ми се, че дори това "незабелязване" понякога е с цел - да речем да не се възгордее и да не литне в небесата детето. А аз пък по себе си съдя, че някой като ме похвали за нещо следващия път ми се иска да го направя още по-добре за да не го разочаровам. Затова сега не щадя похвали към детето си. Е, не прекалявам разбира се, безцелните похвали сигурно са не по-малко вредни.

Като каза, че си споменала на майка ти...аз също го направих преди година. Не помня повода, но дори и сега понякога се появява онова наставническо поведение, което обезсърчаваше навремето у мен всяко желание за инициатива. А, да, сетих се повода по който и го казах. Може би не е странно разбира се, че и за срамежливостта на Моника която я бе обзела по едно време тя беше също толкова категорична. Заклейми я веднага като "срамежливо и страхливо дете". Едва ли е влагала нещо лошо в думите си, но аз веднага си припомних детските си години и си позволих да я помоля да не лепи толкова отрано такива етикети. По този повод и казах как съм се чувствала аз. Тя жестоко ми се обиди, скарахме се....и трябваше да и се извинявам няколко дена след това за да възстановим мира. Колкото до Моника това наистина беше период, защото след това тя стана много активна с децата, дотолкова, че се наложи да и правя забележки защото ходеше да се репчи на една голяма кака:)

И като сме почнали на тая тема, да си кажа и другото което много ме е тормозило. Обидите. Шамарите не ги помня изобщо. Не ми пука за това, заслужавала съм си го, но това, че ме обиждаше не мога да го забравя. Явно съм я изкарвала извън нерви няма спор....но предпочитам да ме беше ошамарила още веднъж вместо да ме обижда с думи. И най-лошото е, че аз за да се защитя отвръщах по същия начин - опитвах се да я обидя и нея. Е, тя ми е майка и аз не можех да си позволя да я наричам с тези думи с които ме наричаше тя, но я обиждах наум. Сега много се старая да не повторя нейната грешка...Трудно ми е защото трябва да се превъзпитам не само по този параграф...


Monika 11.12.2001