Благодаря за мястото, от където мога да купя книгата.
Сетих си и една интерсна случка по въпроса ти за смърта. Моята голяма племеничка, която израстна при нас и с която разликата ни е 10 години, веднъж, когато вече живееха отделено на възраст някъде 3-4г. задала следния въпрос на майка си: "Мамо, какво ще стане като остарея?" Майка й се почудила и и казала, че като остарее те с татко и ще умрат, но леля ти, т.е. аз, понеже съм по-млада, ще съм жива. На този отговор племенничката ми отвръща:"Тогава, вие като умрете, аз ще отида при леля." и с това разговора приключва. Няколко дни след това пита майка си: 'Мамо, вие с тати кога ще умирате?". Сестра ми естествено е забравила за разговора и я пита :"Защо?". Ами искам по-скоро да отивам при леля, хайде, що не умирате?". А сега върви че отговаряй.
А що се отнася до японското възпитание, не знам откъде го е чел това нещо мъжо. Ама това за мене си е бягане от отговорност, абе според него, не може да се въвежда в стандартите според нас кое е редно и кое не, кое е красиво и кое не, за момента не се сещам точно пример да ти цитирам. Не му пука от това какво ще си помислят хората, щом не им харесва, да не идват у нас, казва, това се отнася и за забележките ми за разхвърляната къща

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите