върху моето поведение спрямо щерката

сега си мисля, че и аз се опитвам всеячески да запазя родителския си авторитет. Така де, не му давам на момичето "да ми се качи на главата" и това може би изглежда смешно отстрани в някои ситуации. Опитвам се да разбера какво я кара да се държи така инатливо на моменти, но така и си оставам с догадките

може би, дечицата в такъв момент искат да се опитват да се справят сами в някои ситуации и да ни покажат колко са големи правейки определени неща

мисля си че израза за крушката и дървото идва от това, че живеейки покрай нас децата несъзнателно копират модели на поведение за различни ситуации и понеже ние постоянно спорим с тях и ги убеждаваме в предимството или недостатъка на нещо те лека полека взапочват да ни борят с нашите доводи

При възпитанието на големия брат не съм се замисляла толкова, а той е доста инатлив и труден характер и го тресе едно постоянно недоверие.

мъжа ми изказва предположението, че аз се справям по-добре с 2-те момчета тъй като подсъзнателно съм се противопоставяла на малката и тя усеща това и се мъчи да се наложи

като си легна напоследък си мисля как да се държа с нея, да съм по-внимателна, да и обръщам повече внимание.... но за съжаление времето не достига и това с вниманието някак си не става

на големия син четяхме приказки вечер, занимавахме го, а сега за малките нямаме достатъчно време