аз не обичам много книги в които се дават конкретни съвети за родителите (нямам в предвид Спок а по принцип).

'Ако стане така - направете едикакси или кажете едикакво си', 'не е добре да казвате това защото ще стане така' и др.

Според мен идеята е ние като родители да разберем защо детето се държи по определен начин и тогава да реагираме по естествен за нас начин. Проблема обаче е, че повечето пъти само си мислим, че знаем причината и сме толкова убедени, че не ни се иска дори да допуснем друга възможност.

Затова много мразя някой като ми каже "Еее, едно време хората да не са си гледали децата по книги" Вярно не са. И затова съм убедена, че са допускали грешки от погрешно тълкуване. Но всичко зависи от начина на живот който са водили хората. Ако имаш не едно ами 8 деца, ако цял ден се трепеш да им осигуриш какво да ядат...едва ли ще се замислиш много кой точно възпитателен подход да избереш.
Но това е друга тема. Всичко зависи от конкретната ситуация в която се намираме и какви са приоритетите ни.

Но да си довърша това което имах в предвид..:) Детето носи темперамента в себе си от самото раждане, но благодарение на преживяванията си, добри и лоши, то се оформя като конкретна личност с индивидуални психологически характеристики. И това ми звучи доста стряскащо, защото като си представя, че всеки един детайл, всяка една малка или на вид незначителна случка изгражда бъдещата личност. При това според съвременните теории първите няколко години на детето са решаващи. Това са основите в/у които се гради всичко останало...


Не би било кой знае колко притеснително, ако не вземем в предвид, че в зависимост от темперамента си в някой случаи децата развиват трайни комплекси или още по-лошо - психически травми, които им оставят за цял живот.

Аз май прекалих с черногледството.. Днес май не ми е ден:(


Monika 11.12.2001