При нас разликите с бабите се основават на факта, че при баба и всичко и е позволено. Баба и прави така "Добре, добре, само спри да плачеш" и и разрешава. И много добре разбирам защо прави така, но така и прави "мечешка услуга". На мен ми коства много нерви да си отстоя позицията като родител понякога и да не разреша това което съм забранила веднъж. Но всяко следващо "постижение" при баба и постигнато с рев разбива това което се опитвам да постигна, а именно да я науча, че не всичко което пожелае може да се осъществи, а истериите и изобщо няма да помогнат. В действителност тя се окуражава от това, че баба и и разрешава само за да не плаче. До такава степен се е специализирала, че още преди да започне със същинския рев заема физиономия "плачещото пате" и чак след това започва с рева. И веднага започва да се жалва "оох, избърши ми капкитеееее" - т.е . сълзите, които естествено липсват при тоя вид плач. Ако аз не се трогна, тя сама отива, вади кърпи от шкафа и започва драматично си бърше въображаемите сълзи и сополи, като нарежда "не мога да спра".....понеже знае, че ще я увещавам да спре да плаче....Понякога тоя театър ми е смешен, но само ако спре дотук и не премине в истинска истерия което вече е в състояние да ме изкара и мен извън кожата.

Татко и пък се ядосва на неща които според мен не са кой знае какво и обратно, аз се ядосвам на друго, което според него не е кой знае какво. И съответно реакциите ни са такива.

Струва ми се, че той , както и аз донякъде просто не сме наясно за причините поради които тя реагира така бурно за някой неща. Например той, както и самата аз както понякога се улавям едва ли не си мисля, че тя го прави нарочно, иска да се наложи само за да стане това което иска. На пръв поглед изглежда така, но всъщност причината която я кара да се държи по този начин не ми е непозната. В действителност на никой човек не му е приятно да се подчинява безпрекословно на друг било то и родител. Още повече, че тя е в такава възраст когато има илюзорната представа, че всичко може сама и е Голяма_Кака. Представих се аз на нейно място и веднага ми стана неприятен начина по който се опитваме с баща и да я подчиним на нашата воля. Малко е смешно да го проумявам това едва сега, направо ме е срам да си призная, че от известно време съм се съсредоточила върху това да не и позволя да ми се "качи на главата". Един вид, чисто и просто гледам да браня родителския си авторитет. Едва сега се поставих самата аз на нейно място, като се опитвам да погледна през очите на детето. Защото разликата очевидно е огромна. Разбирам сега, че не това е начина. Не да се опитвам просто да се наложа, защото....аз майка ли съм или лукова глава...

Това важи с двойна сила за таткото. За него е учудващо "откъде се пръкна такъв инат" след като той е бил кротко дете. И смята, че това поведение трябва да се наказва по-строго отколкото го правя аз. А както казах от друга страна баба и е крайно мекушава като възпитател и дори на шамара който си позволи да и лепне Моника отвърна с ...."Благодаря!" Обяснявам и, че 3 годишно дете не разбира иронията и начина е крайно неуместен, но....скоро след това станах свидетел на същата сцена.

И най-гадното е, че понякога откривам у себе си следи от възпитателните подходи на майка ми и баща ми които никога не съм харесвала и сега смятам за грешни ...

След като не искам тя да се държи по определен начин, трябва да се науча и самата аз да не реагирам така. Какво се изненадвам, че крушата не е паднала по-далече от дървото. Това ми беше много неприятно напомнено преди няколко дена когато с баща ми се скарахме доста бурно и мъжа ми макар, че ме защити, каза, че всъщност сега разбирал на кого приличам в начина си на спорене... Стана ми много гадно защото точно тази черта най-много мразя в баща ми....


Monika 11.12.2001

Редактирано от bejb на 28.12.04 17:55.