ние с таткото общо взето почти не се разминаваме в методите и принципите си.

но общо взето аз съм лошата , аз ги юркам да прибират играчки, подреждат и т.н. както и ги гоня с лекарства, разтривки и т.н., но просто се прибирам няколко часа по-рано от таткото

допускаме грешки....естествено е, нашите методи се различават много, ама много от тези на бабите и се караме с тях. много рядко децата са при тях, и странното е, че децата ни се карат с бабите в наша защита и съответно бабите не ги искат.

за смъртта -

големия ни син някак си не прояви толкова голям интерес въпреки че като беше на около 4 години като почина любимият му дядо. той си е практичен по природа и повече се притеснява от войни в момента, което не му пречи да играе КС до забрава

дъщеричката ни, която е на 4 и 1/2 е много заинтересована от темата за смъртта. още миналата Коледа и обяснявах, че смъртта не е страшна, че човек като е много стар и уморен умира и се превръща в една светла звездичка. тя се сеща на няколко седмици веднъж и пита за умирането, мисля че много се страхува от това нещо, и затова и казвам, че ние няма да умрем сега, а някога като станем много много стари и много уморени. Притеснява ме, че често отваря тази тема, което ме навежда на мисълта, че не съм си свършила работата с обяснението

А за разни риби, пилета и т.н. не обръща особено внимание. обаче големия син е много жалостив и често отказва да яде месо, жал му е за животинките

Предколедно минахме по Витошка и имаше сакати, болни...дъщеря ни беше доста уплашена от един от тях и само за това приказваше, как се е случило, защо му е така, дали го боли...аз се опитах да обясна...но нещо не се справих

изобщо забеллязвам, че с щерката не се справям особено добре, а така много се старая.....