Bejb много ги обичам твоите теми.

Сега по същество:
Това е класика в жанра - всеки да "възпитава" деца, както той си знае, без оглед на това какво искат или не искат родителите. Сложих думата в кавички, защото като казвам всеки, включвам и бабите, а според мен не е тяхна работа да възпитават децата ни, макар и те с бясна готовност да се включват в заниманието. Ако бабата не пренебрегне поне три основни възпитателни принципа на родителите, съвсем ясно дефинирани за единица време, защо за бога е баба! Но това е пренебрежимо малък проблем, като се има превдид, че бабите рядко са с децата /или поне моите баби с моите деца/.

С бащата нещата стоят по друг начин. Ние също имаме несъвместимост в мненията и различия в реакциите. Аз съм по-мека и отстъпчива. Или поне съм склонна преди да гръмна и викна да изслушам мотивите на децата защо са извършили това или онова, а след това да взимам мерки. Баща им не пита и не иска да знае защо. Директно раздава правосъдие. Мен това ме дразни жестоко. И децата са усетили, че има пукнатини и се възползват от това. Ориентират се без грешка и всичко забелязват. Усещам ги как се нагласят спрямо мен и моите критерии, защото те определено са по-приемливи за тях. Баща им е абсолютно безкомпромисен. Не знам дали не е и защото те прекарват много повече време с мен, но не ги виждам да са объркани или реакциите им и мисленето им да е непоследователно или неопределено. Напротив, съвсем ясно са формулирани правилата и те точно знаят какво се иска и очаква от тях. Разликата е само в последствията. Сигурно е грешка тази тактика на "лошото и доброто ченге" /защото при нас така се получава на практика/, но не виждам някакви ужасни последствия върху децата.

Аз не знам ти какво имаш предвид под "един възпитава по един начин, друг по друг начин". Но все си мисля, че родителите все пак имат ясно формулирани основните принципи на възпитание, по които са постигнали пълно съгласие и оттам нататък разликите в постигането на целите са малки и несъществени. В такъв случай детето няма как да се обърка и да не може да разбере какво се иска от него.

За смъртта... При нас се случи така, че се наложи децата много отрано да се сблъскат с това. В един относително кратък период загубихме няколко много близки хора и аз нямаше как да не им обясня. Аз го правя на принципа на надстройване на информацията. Започвам с основното, после добавям инфо при друг удобен случай и така. Но като се има предвид колко хора починаха и как аз всеки път трябваше да обяснявам, а и всичко ставаше пред очите им, мога да кажа, че моите деца знаят за смъртта много повече от останалите деца на тяхната възраст, макар и това да не е мой избор. Обяснявам им по достъпен за тях начин. Явно съм успяла да го направя добре, защото те нямат някакъв нездрав ужас от смъртта. Тъгуват естествено, но знаят, че това се случва и че човек губи близки хора понякога. Използвам разказчетата за звездите и им внушавам, че любимите ни хора не ни изоставят, а продължават да са с нас, защто истински са ни обичали, а ние пазим спомена за тях и така пак сме заедно. То тази теория на мен ми помага да приема загубата, какво остава за тях. Не преекспонирам събитието, но и не ги лъжа, че нищо не се е случило. Във всеки случай няма начин дядо им да почине и аз да ги излъжа, че е заминал на дълга почивка например.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Редактирано от dara на 28.12.04 11:08.