пристига си големият ми син (тогава на 3 години) от лагер, ще го посрещаме на гарата, тръгваме с баща му, но ни удрят колата (на баща ми), прибирам го с такси детето, после прибираме татко му и с ударената кола отиваме да съберем дъщеря ми и да кажем на дядо им, че колата му е за изчукване...

разказвам на баща ми, че са ни ударили, а той си спуска към сина ми и почва да го разпитва дали се е ударил и дали се е изплашил и това дете така отговаряше, че онемях от виртуозното му лъжене...отначало се изплашил много, после му минало, отначало си ударил главата, ама не му станало лошо...

като казах, че е станало на отиване, не на връщане, и че изобщо не е било с нас хлапето, баща ми не ми вярваше известно време

а номерът с обаждането по телефона и жалването, че не са яли цял ден, също не ми е непознат

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите