|
Купих си една много хубава книжка касаеща психологията на детското развитие. Страшно ми харесва как са обяснени повечето проблеми на децата от 1 до 7 годинки. Общо взето не е нещо ново, но на мен ми допада как е обяснено, още повече, че откривам отговори на много аспекти от поведението на детенцето описани и обяснени много добре. Разбирам и грешките които съм допускала от чисто неразбиране на детската психология. Определено смятам да се постарая да ги избягвам...Но ...опитвам се да накарам и таткото да прочете книжката. Той само кима и казва, "Да, добре", но знам, че няма да я прочете. Не е кой знае какво, но ние двамата заедно допускаме еднакви грешки. Той обаче се сърди като малко дете когато се опитам деликатно да му кажа, че това което казва или прави не е много възпитателно. Не става дума за сега когато съм прочела нещо, а по принцип. Имам в предвид, че до известна степен имаме малко разногласия относно методите на възпитание. Затова исках да бъде по-съпричастен и да прочете това, което са писали хората които се занимават именно с детската психология. Ее....ама на него не му е интересно, знам....в свободното време не му се чете точно това. Не искам да го прави само заради мен защото така не става. Да не говорим, че на бабите пък абсурд да им промениш начина по който реагират. В действителност се получава, че детето е възпитавано по различни начини от двамата родители и от бабите и дядовците. Не се ли получава тогава нещо като объркване? Как да разбере защо едно нещо може при единия, а при другия не...или защо мама реагира така, тати по друг начин баба по трети...
Вие как постигате консенсус относно този въпрос? Не може все пак детето да се гледа само от един родител. Мисля, че поне между майката и бащата трябва да има единомислие, не е ли така?
И още нещо искам да питам...всъщност това не е най-подходящия въпрос точно по време на такива весели празници, но....как обяснихте на малките деца какво е смъртта? Онзи ден готвих един заек и Моника пристига, вижда ме да го кълцам с ножа и казва: "Ауу, недей така да го режеш! То сега ще умре ли?" Не бях говорила с нея на тая тема, но тя все отнякъде е придобила някаква аморфна представа. Измислих някакво временно обяснение, че това "пиле" както обиди тя заека, не е истински, като този който мърда и , че това е "пиле за готвене" което си купуваме от магазина. Те се съгласи и това беше достатъчно за момента. Но след няколко дена видяхме една умряла котка на улицата. Мони я гледаше доста заинтересовано и дори дни след това се сещаше, че там е била умрялата котка. Усещам как скоро трябва да обяснявам какво е това да си умрял. Тоя въпрос е достатъчно неприятен и за възрастните, но за децата може да стане повод за труднопреодолим страх, ако не е представен подходящо за малко дете.
Вие как се справихте с това? Знам, че обикновено възрастните обясняват, че човек като умре, отива при звездите или нещо подобно...Това удовлетворява ли децата на първо време? Интересно ми е просто как реагираха децата ви когато бяха на 3 г?
 Monika 11.12.2001
|
Въпроси за възпитанието
