Ефект оттакъв закон, който ще отнема децата на нервни родители, няма да има, ако преди това не са създадени нормални условия за живот и майчинство. Нормални, в смисъл такива, че да може да се планира живота занапред без държавата да въвежда и променя непрекъснато условията и законите със задна дата... От описаната сцена всеки нормален, живеещ у нас, разбира, че майката е изнервена от живота у нас (а кой ли не е) и не е могла да реагира по-меко и цивилизовано към обичайното за възрастта детско желание. ако беше спокойна щеше да е друга реакцията. Какво може да направи един изнервен родител у нас? Да отиде на консултация при психолог ли? "Дръжки"! Да сподели и разтовари стреса с близък приятел(-ка) ли? Ако няма... С роднини ли? Ако няма такива съпричастни. Със съпруга си. Ако няма такъв съпричастен. Да се обърне към някоя обществена организация или квартална родителска група за взаимопомощ ли? Има ли въобще такава, която може да помогне неформално? Ако имаше, хората щяха да я знаят. Сега да не кажете: "...ми, да не е раждала, като е такава, която не може да се справи със стреса и проблема си..." А кой ли знае до къде може да издържи и да се самоконтролира? На всеки може да му се случи и добре щеше да е да има възможност за избор на помощ. Но като няма все още гражданско общество и самосъзнание, ще си наблюдаваме безучастно отстрани и ще си пишем анонимно по форумите... Колко ли струва една добра дума за успокоение към тази майка?