И аз исках да кажа точно това снощи, но нямах време да пиша.

Според мен не става въпрос за 10-те стотинки, всеки ще се съгласи, а става въпрос за ПРИНЦИПА. Ако детето се научи, че поддаваме при всяка една сцена, тогава то става неконтролируемо.

Да, права си, никой не може да съди само на базата на една сцена. И никой няма право. Някои хора искат да възпитат децата си да ядат по-малко сладки. Примерно: едно на ден. Не знаем колко сладки е изяло това дете през деня, нали?

ПП Знам какво е да си дебел, и, точно от жалостта на баби и дядовци бях на такава. Всеки се опълчваше срещу майка ми, когато тя се стараеше да ми ограничава храната. И ми подаваха филии под масата. Кофти е. Защото самото дете страда впоследствие. Затова сега зорко следя какво яде дъщеря ми. Защото не искам да страда като мен. И тя вече е научена, че никакви сцени не помагат, когато реша, че сладките са достатъчни за деня (ако въобще има такива).

Абе, Дебора го е казала най-добре!

И друго се сетих - за врякането на майката. Представи си, че жената е работила цял ден, сега влиза в магазина и си прави сметката какво да купи, какво ще сготви за вечеря, и т.н. Това дете малее през цялото време. Много ясно, че в един момент тя избухва. Все пак, не сме от желязо! И някои имаме предостатъчно неща на главата, едно малеене е точно за капак на един уморителен ден!

Както и да е. Браво на жената, че не е поддала! Нейното дете ще бъде научено на дисциплина. Със сигурност! А това е нещо, което липсва на голяма част от днешното поколение (че даже и на нашето). Така че... страничните наблюдатели, които се възмущават от случката, камо ли да се месят, от съжаление, могат само да си водят бележки как се дисциплинира дете.

Ами то утре може цяла торта да пожелае да изяде наведнъж! Ще му я купиш ли? За да не е тъжно, милото!... Хайде, де, ще му купя това, което реша.

Дали има закон да ме задължи всеки ден да й купувам по пакет вафли, а?