--- Предварително се извинявам за липсата на контекст! Това беше предвидено да е отговор на темата на "Истинският Емо", който цитира от български сайт материал на тема boylovers, но изглежда докато съм му отговаряла, е изтрил темата си! ---

С каквито и думи да го завоалира и с каквито и дълбоки философско-психологически теории да го обясни, ако "бойловърът" преспи с момчето, или блудства с него, или го подтикне към блудство, това е незаконно и се нарича педофилия.

Ако се задоволи просто да му е приятел и да си слушат Шостакович заедно, ми нека слушат. Ама защо ли си мисля, че едва ли баш това е най-важното за тях... така, както е описано на този сайт (който между другото не ми се отваря, но съм попадала на друг такъв на английски в нета, не на бг сървър - този ми звучи като директно преведен от онзи).

От друга страна, видях в текста употребена думата "ментор", а менторът е важна фигура в живота на някои тийнейджъри. Той показва модел на поведение, разкрива различен поглед към живота от този на родителите - а в същото време е възрастен - и може наистина да дръпне детето към едно по-бързо израстване в интелектуалната сфера.

Ако някой, който се е превърнал в ментор за някой тийнейджър (и защо непременно бой-ловер? и за момичетата се отнася!), си позволи да се възползва от отношенията на доверие, които са се създали между тях, и от влиянието, което има върху младото същество, за да го подтикне към неморални или нередни действия, или да го манипулира по друг начин за някаква своя користна цел, то това е долно и гнусно и дори да не става дума точно за секс, пак е във висша степен осъдително.

Отношенията между тийнейджър и ментор са много интересна тема, в която не съм подготвена да се гмурна.
Защо тийнс имат нужда от такива фигури и ги търсят?
Какво получават от тях?
Защо менторът се съгласява да бъде в тази позиция?
Как се отнася към отговорността си?
Търси ли сам, и опитва ли се сам, да стане ментор на някого, или бива неволно "насаден" на тази позиция от тийна, който го е натоварил с очакванията си?

Виждам, че "бойловерс" съзнателно се разграничават от това да бъдат възприемани като "ментори" (защото не отсъждат от позицията на ментор относно качествата и недостатъците на момчето).
В същото време, за ментора са характерни много от описаните характеристики на "бойловера". Дори и това, че тийнът може да е малко нещо леко като че ли влюбен в него. Не смятам това за зло само по себе си, но го смятам, както казах, ако менторът се възползва от това.

Аз самата също съм имала такава фигура в живота си и затова си изказвам мнението, смятам, че проблемът е много интересен.
Беше мъж, по-възрастен от мен с повече от 20 години, и така, както споделям, си бях леко-нещо-като че ли влюбена в него. Не че не знаеше (да не е сляп), но не позволи да си правя някакви илюзии по този въпрос - държеше се на разстояние и владееше ситуацията дотам, че да не позволи да му разкрия емоциите си - правеше се, че не се сеща.
В същото време, като имаш чувства, някакси по-лесно възприемаш това, на което той се опитва да те научи - в случая ми повлия много предимно в интелектуален и философски план - аз бях един много търсещ тийнейджър, а той ми отваряше врати и ми помагаше да избирам насоките пред себе си, внасяше яснота, подкрепяше ме в духовните ми търсения, като не ми налагаше собствения си избор. Имах невероятна нужда от това, тъй като за родителите ми всичко духовно е "бошлаф работа" и "летиш в облаците" - а за мен си беше нужда.

Та не бързай да отречеш с лека ръка каквито и да е менторски отношения между възрастен и тийнейджър, те могат да бъдат много полезни. Но е невероятно натоварване и отговорност за възрастния, и не всеки може да се справи. А и няма как родителят да е сигурен, че намеренията му са чисти.
Затова моят ментор си остана в тайна от нашите. Те определено му нямаха доверие, а и аз не можех да им предоставя доказателства, че могат да му имат. Та взех нещата в ръцете си и преценявах сама.

Несъмнено е много опасно. Тийнейджърът е ужасно податлив на манипулации и възрастният може общо взето да прави с него каквото си поиска, щом веднъж е получил тази специфична комбинация от възхищение, любов и доверие. И моят ментор можеше да преспи с мен, можеше да ме направи сектантка, можеше да ме въвлече в какво ли не - ако беше поискал.
Затова ако погледнем от позицията на родител, менторът е невероятно рискова фигура. Затова разбирам, че всеки инстинктивно би дръпнал детето си и би забранил всякакви контакти с този толкова опасен външен възрастен човек.
Но от позицията на тийнейджър нещата изглеждат другояче... И аз се радвам, че мен навремето нямаше кой да ме дръпне. (Нали сама си се погрижих за това).

Все пак, ако искате поне синът или дъщеря ви да ви каже, че такъв човек съществува за тях, важно е да демонстрирате доверие и готовност да приемете, да разберете, да се съгласите...
Дори и вътрешно всичко да ви ври и кипи.

No power in the 'verse can stop me!

Редактирано от Loretta на 14.11.04 23:33.