Мен не са успели да ме отучат.

Прихванала съм тоя навик в детската ясла (!) и никакви шляпания през ръцете, повишаване на тон, а като по-голяма - и по-драстични мерки (майка ми и досега полудява, като ме види) - не са успели да ми го изкоренят (при мен не е гризане, по-скоро като усетя някаква неравност по върха на нокътя или някоя кожичка около него, започвам да я чопля и късам).

Аргументи от типа, че е грозно, изобщо не са ме вълнували и даже са ми били смешни възрастните и съм недоумявала защо си мислят, че на мен ми пука да не съм грозна... Аргументи, че не е хигиенично - на дете, което си пали огън на поляната и пече на него наденица, нанизана на отчупена наблизо клечка?? - хехех...
Дъщеря ти е малка, няма шанс да разбере никое от тези неща.

Говорила съм с психоложка по въпроса с мойте нокти, но вече като голяма, когато навикът беше установен с години... Тя ми обясни, че в самото начало родителите ми не е трябвало да ми обръщат внимание, защото обръщането на внимание "фиксира" това, което иначе може да е само експеримент от страна на детето и да бъде изоставено скоро.
Не знам дали е права. Тя ми даде пример с дъщеря си, която на някаква възраст в детската градина започнала да заеква, имитирайки някакво друго дете от градината, което заеквало. Родителите забелязали, но не дАли детето да разбере, че са обърнали внимание, и експериментът отшумял.
Случката не е същата, де, и не знам дали с гризането на ноктите може да има ефект същата политика.

На мен лично това действие ми е, ако щеш вярвай, изключително приятно. Всички около мен побесняват, но аз изпадам в някакво състояние на медитация, съсредоточавам се по-лесно (правя го например докато гледам интересен филм или докато водя вълнуващ разговор, който изисква да впрегна повечко мислене - например с учител, на чието мнение държа)...

Като "голяма" съм забелязала, че някои неща помагат да огранича навика и минават дълги периоди, когато не го правя. Такова е например ако известно време поддържам маникюр и ноктите са перфектни - никакви неравности, кожите почистени и абсолютно изрядни; евентуално лак. Навикът обаче намира друг тип отдушник - например късане или гризане на устните... което никак не е по-красиво
Но дори и тези периоди са крехки - в моменти на вълнение навикът отново се отприщва. Веднага ми проличава например кога съм била на изпит :)

Възпаления и инфекции досега, слава богу, не съм получавала от това действие (а то може да бъде много кърваво, имай предвид), но го отдавам на късмета си, защото често съм имала отворени рани и осъзнавам, че това ме е подлагало на риск.

Замяна на действието с други подобни съм опитвала, но ако не включват елемент на болка (самонараняване), не действат - например да си въртя химикалка из ръцете, да щракам химикалка, да паля запалка, да късам хартия на малки парченца... Никое от тези неща не ми даваше това, което късането на ноктите ми дава.

Майка ми е разучила нещата около появата на моя навик и какво се оказало: била съм в яслата, другарката седяла и си говорела с лелката, и едната държала чаша кафе. Аз съм отишла и съм се опитала да надникна в чашата (брех любопитство! :) ), а другарката ме пляснала и ми се сопнала. Не ме е пребила, не ми е крещяла - просто ми е секнала любопитството по неочакван за мен начин и с неразбираем за мен мотив. Вероятно съм се стреснала. Аз съм отишла, седнала съм на съседна пейка, и съм се вдълбочила в изследвания на ръцете си :)

Разказвайки ти случката искам да ти покажа, че не е необходим някакъв кой знае какъв стрес, за да се отключи някакво такова невротично действие. Децата са чувствителни и не знаеш на какво как ще реагират.

Психоложката ми беше обяснила също, че "лекуването" на такива действия е възможно, но само ако пациентът наистина искрено и много силно го желае. Сам, със собствена мотивация - а не защото някой така му е казал или някой така иска от него. И ме попита дали наистина искам да се занимаваме и да лекуваме този мой навик.
Аз помислих малко и си признах, че всъщност... не

Друг начин за "лечение" е чрез горчив лак за нокти - специално срещу гризане. Аз не съм го пробвала, защото, както казах, не ги гриза, така че нямаше да ми подейства. Но ти ако искаш пробвай, когато прецениш, че е станала на подходяща възраст. Мисля, че има такъв лак на марката Titania.
Те имат също безцветни лакове за заздравяване на ноктите. Ако наклепаш малката госпожица с такъв, може евентуално да я задържи известно време да не гризе? Просто от съзнанието, че има нещо специално върху ръцете си...

За друга идея не се сещам.
Дано да съм била от полза.

No power in the 'verse can stop me!